Дива свиня (Японска дива свиня) (Sus scrofa leucomystax)

Японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) е подвид на дивата свиня, ендемичен за Япония. Този вид се отличава с по-малки размери и характерна бяла полоса около устата, която дава името му — „леукомистакс“ означава „бял брадат“. Живее в горски и хълмисти райони, особено в планинските области, и играе ключова роля в екосистемите на островите. Приспособил се е към разнообразни климатични условия, от топли тропически до умерени зони. Въпреки че някога е бил част от природното равновесие, днес се среща в конфликт с човешката дейност поради неговото увеличение и разпространение. Стремежът към контролиран лов и опазване на биоразнообразието води до значителни усилия за управление на популациите. Наред с това, японската дива свиня има дълбоко културно значение, включително в митологията и традиционната медицина.

Името Sus scrofa leucomystax е формирано според класическата бинарна номенклатура на Линей, която обединява родовото име Sus — „свиня“, и видовото scrofa, което означава „дива свиня“ или „свино“ в латински. Този термин се използва от векове за описване на дивите свине в Европа и Азия. Подвидът leucomystax произлиза от гръцки език: leukos (бел) и mystax (брада), което буквално означава „бяла брада“. Това описание се отнася точно за една от най-характерните черти на този подвид — ясно изразена бяла полоса, протягаща се от устата към челюстта, която се откроява ясно върху тъмната козина. Тази черта не е типична за другите подвидове на дива свиня, което прави leucomystax визуално уникален.

Използването на гръцки корени в научното име е типично за систематиката на животните, особено в периода след Линей, когато учени като Шелер, Гезел и Крефелд започват да систематизират фауната. Подвидът leucomystax е първоначално описан през 1892 г. от японския зоолог Юкио Хамада, който го наблюдава в централната част на остров Хоншу. Той забелязва, че тези свине имат по-дребен ръст, по-светла козина и особено белезникаво лице, което ги отличава от другите местни популяции. Името „leucomystax“ е избрано именно защото тази черта е толкова доминираща, че става основен критерий за идентификация.

С времето, научната общност потвърждава този подвид като ендемичен за Япония, а не просто вариация на Sus scrofa. Молекулярни анализи на ДНК, проведени през 2010-те години, показват, че S. s. leucomystax е генетично отделен от европейските и китайските подвидове, със специфични маркери, които указват на дълга изолация и адаптация към островната среда. Това потвърждава неговото положение като самостоятелен таксон, а не само фенотипична форма. Важно е да се отбележи, че в японската научна литература се използват и местни имена, като например kouzou (кореново) или shika (във връзка с диви животни), но научното име остава международно призната система за комуникация.

Терминът „японска дива свиня“ се използва широко както в академични изследвания, така и в обществената дискусия, особено в контекста на биологичното разнообразие и селскостопанските проблеми. Съществуват и предположения, че някои части от населението може би не са осведомени за генетичната уникалност на този подвид, считайки го за просто „дива свиня“ без особеност. Това води до недоразумения в политиката за опазване и управление. Въпреки това, съвременните данни потвърждават, че Sus scrofa leucomystax е не само генетически различен, но и еволюционно важен за разбирането на адаптацията на дивите свине към островни условия.

Японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) се отличава с по-дребен и компактен телесен строеж в сравнение с другите подвидове на дива свиня. Мъжките индивиди обикновено достигат дължина от 1,1 до 1,4 метра, включително опашка, а височината на рамото варира между 65 и 85 сантиметра. Самките са по-малки — с дължина до 1,3 метра и височина до 75 см. Теглото им варира от 60 до 120 кг, като по-тежките представители се срещат в областите с богата храна и благоприятни условия. Тези размери са значително по-малки от европейската дива свиня (S. scrofa scrofa), която често надхвърля 150 кг.

Една от най-характерните физически черти на S. s. leucomystax е бялата полоса около устата, която се простира от вътрешната страна на бузите до челюстта, образувайки симетричен, ясно очертан пъстър елемент. Тази черта е особено ясна при зрели особи и служи като визуален етикет за идентифициране. Козината е гъста, жълтеникаво-кафява или сивкаво-кафява, с по-тъмни участъци по гърба и по-светли по корема. Възрастните особи често имат по-тъмни косми по главата и шията, което им придава по-грозен вид. По-младите особи имат по-светла козина, която се тъмнее с възрастта.

Зъбите на японската дива свиня са добре развити, като предните зъба (клечовете) са особено дълги и остри — до 12–15 см при мъжките. Те са необходими за копаене, защита и борба за доминиране. Зъбите се използват и за разцепване на храна, особено за разрушаване на корени, плодове и дървесни тъкани. Ушите са средни по големина, с леко закривени върхове, което помага за улавяне на звуци в гъсти гори. Очите са малки, но добре развити, с добро зрение, особено в мрака, което е важно за нощния начин на живот.

Друга интересна черта е наличието на тънки, почти невидими перачи по задните крака — особено у самците, които се използват при копаене и разместване на почвата. Краката са силни и стабилни, с четири пръста на всяка крака, което им позволява да се движат бързо и сигурно по неравни повърхности. Опашката е къса, с дължина около 15–20 см, с гъста козина, която често се накланя нагоре при движение.

Половата диморфизъм е слабо изразен, но все пак съществува. Мъжките имат по-широки рамене, по-големи клечове и по-масивна глава, а някои индивиди развиват малки рога от кожата по челото, които са функционални при борби. Самките са по-изящни по телосложение, с по-дълги крака и по-лека козина. Белезниците при женските са по-ясно изразени, особено по време на бременност.

Различията във физическите характеристики са резултат от адаптация към островната среда. Изолираността, ограничените ресурси и дивите условия са довели до еволюционно намаляване на размера и повишена ефективност в търсене на храна. Това се вижда и в по-високата концентрация на мускулна маса в краката и шията, което им помага да се справят с трудните терени.

Японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) е многократно изучавана от биолози поради уникалната си еволюционна история и биологични особености. Този подвид е двуредно, кръвно-топло животно с висока метаболична активност, която му позволява да живее в разнообразни климатични зони, от топлите низини до студените планински височини. Неговият метаболизъм е адаптиран към сезонни колебания в храната — през лятото той активно набира тегло, а през зимата намалява активността си и използва запасите от мазнини.

Един от най-важните аспекти на биологията на този вид е неговата генетична стабилност. Молекулярни изследвания, проведени от японски и международни лаборатории, показват, че S. s. leucomystax има висока степен на генетична изолация от другите подвидове на дива свиня. Анализите на митохондриална ДНК и ядрена ДНК показаха, че този подвид се отделил от основната линия на Sus scrofa преди около 100 000 години, вероятно по време на последната ледникова епоха, когато Япония била разделена от континента чрез морско превръзка. Това дълго време на изолация е позволило на вида да се адаптира към местните условия, като еволюира по-малки размери, по-добра способност за скриване и по-ефективно хранене.

Физиологичните особености включват висока устойчивост към болести, което е резултат от дългосрочната изолация и естествен отбор. Системата за имунитет е значително развита — например, тези свине имат по-висока концентрация на антитела против бактерии, които са типични за японските гори. Освен това, те демонстрират способност за бързо възстановяване след травми, което е важно в среда с висока конкуренция и природни опасности.

Размножителната биология е особено интересна. Японската дива свиня има висока плодовитост, със средно 4–6 пиленца на пород, макар че придобивката варира в зависимост от хранителните условия. Бременността трае около 114 дни, след което самката ражда в укритие — обикновено в дупки, под корени или в гъст храсталак. Породите са често със съвсем малко шансове за оцеляване, тъй като възрастните особи често са изложени на рискове от хищници, болести и човешка дейност.

Важно е да се отбележи, че този вид има висока степен на социална интелигентност. Наблюденията показват, че групи от свине могат да установяват сложни взаимоотношения, базирани на възраст, пол, предходни успехи в борбите и позицията в групата. Те използват визуални, звукови и химически сигнали за комуникация, включително драскане на земята, вибрации на опашката и изпускане на феромони. Сигналите се използват за предупреждение, за уреждане на доминиране и за изграждане на семейни групи.

Особено важно е и неговото поведение в периодите на стрес. При заплахи, например от човешки ловци или хищници, тези свине проявяват изключителна бдителност, със спокойно поведение, което често ги прави трудни за откриване. Възрастните особи могат да се върнат в района на убежището си след няколко дни, дори след много силни стресови ситуации. Това показва висока степен на когнитивна пластичност и способност за обучение.

Освен това, японската дива свиня има висока устойчивост към изменящия се климат. През последните десетилетия се наблюдава промяна в сезона на размножаване — някои групи започват да се размножават по-рано, възможно причинено от по-топли зими. Това е индикатор за адаптивна способност, която може да има както положителни, така и негативни последствия за екосистемите.

Японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) е ендемичен подвид, чието географско разпространение е строго ограничено до територията на Япония. Той не се среща в никакви други страни, нито дори в съседните острови като Корея или Тайван. Разпространението му включва всички големи острови на Японската империя: Хоншу, Шикоку, Кюшу и Рюкю, както и по-малките острови като Йонагуни и Оки. Въпреки това, няма достоверни данни за неговото присъствие в най-южните части на Рюкю, което може да се дължи на географската изолация и климатични бариери.

На Хоншу, най-големият и населен остров, популациите са най-гъсти и разпространени. Особено в региона на Канто, Кансай и Централна Япония, където има гъсти гори, планински склонове и влажни долини. В южните части на Хоншу, в областите около Кагоша и Кумамото, тези свине се срещат в планинските райони с висока влажност. На Кюшу, в провинциите Кагосима и Миёси, той е добре утвърден, особено в горите на вулканични терени. На Шикоку, в областите около Токушима и Кагава, популациите са по-малки, но все пак устойчиви.

Разпространението на S. s. leucomystax е тясно свързано с географската структура на Япония. Горите, които покриват около 68% от територията, са основното мястообитание. Въпреки това, тези свине са демонстрирали способност за адаптация към антропогенни среди — например, край селски села, във възможността да се хранят от сметища, от селскостопански култури и дори в паркове около градовете. Това е станало все по-често през последните десетилетия, поради намаляване на природните гори и промени в човешката дейност.

През 2000-те години се наблюдава увеличение на броя на случаите на извънредно разпространение — например, в областите около Токио, Йокогама и Осака, където се срещат в градски предградия. Това е резултат от избягване от ловци, от бягство от горите поради промени в климата или от случайно прехвърляне чрез човешки транспорти. Въпреки това, възможността за утвърждаване на нови популации е ограничена от географските бариери — морето, високите планини и градските зони.

Няма доказателства за присъствие на този подвид в Оки или Курилските острови, което показва, че неговото разпространение е възможно само във вътрешните части на Японската архипелаг. Според японското министерство по околната среда, в момента има около 150 000–200 000 особи в дивата природа, с най-големи числа в планинските региони на Хоншу и Кюшу. Съществуват и програми за мониторинг на разпространението чрез капани, снимки от камери и анализ на фекалии.

Местообитанията на японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) са много разнообразни и се простирают от ниските планински долини до високите върхове, съответстващи на различните климатични зони на Япония. Основните екосистеми, в които този вид е утвърден, включват широколистни гори, смесени гори, храсталаци и горски екотони. Тези места предлагат достатъчно храна, укритие и възможности за размножаване, което ги прави идеални за живота на дивите свине.

Широколистните гори, особено в планинските райони на Хоншу и Кюшу, са най-важните местообитания. Тук се срещат дървета като дъб, кестен, бряст, кедър и елха, които предлагат богата храна — плодове, семена, корени и листа. Горите са гъсти, което осигурява добри условия за скриване и защита от хищници и човешка дейност. Във високите върхове, над 1000 метра, се срещат и гори от алпийски видове, където свините се движат по-рядко, но все пак се наблюдават при по-топли сезони.

Смесените гори, съчетаващи широколистни и хвойни дървета, са особено подходящи за японската дива свиня. Те предоставят храна в различни сезони — например, в пролетта търсят млади листа и корени, а през есента — борови шишарки, дъбови листа и кестенови орехи. Тези гори често са с неправилна структура, с множество дупки и подземни пространства, което им позволява да се крият и да създават гнезда.

Храсталаци и горски екотони — зоните между горите и откритите площи — също са важни. Тук свинете могат да търсят храна във формата на семена, плодове и насекоми. Тези зони често са с по-малко конкуренция от други видове и имат по-лесен достъп до водни извори. Във възможността да се хранят в полета, рисови поля и селски градини, те също се срещат в тези места, особено през лятото.

Въпреки това, тези свине са демонстрирали висока адаптивност към антропогенни среди. В околностите на села и градове, особено в Канто и Кансай, се срещат в паркове, във възможността да се хранят от сметища, от овощни градини и от посадки. В някои случаи са регистрирани в градски предградия, където се скриват в гъсти храсталаци или под мостове. Това е резултат от намаляване на природните гори и промени в човешката дейност.

Възможността за присъствие в различни местообитания зависи от наличието на вода, храна и укритие. Във високите планински райони, където снегът е дълбок, свинете се преместват към по-ниските зони през зимата. Във възможността да се възползват от растежа на бързи растения, те често се движат след пролетните дъждове.

Важно е да се отбележи, че възможността за размножаване и оцеляване зависи от качеството на местообитанието. Във възможността на уязвимостта на екосистемите поради дефлорация, промени в климата и човешка дейност, тези свине могат да се преместят в нови райони, което води до конфликти с хората. Защитата на природните местообитания е ключов фактор за устойчивостта на този подвид.

Японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) е животно със сложен и адаптивен начин на живот, който се променя в зависимост от сезона, наличието на храна и географската среда. Тя е главно нощно животно, макар че в условията на ниска човешка активност или при натоварени райони може да бъде активна и през деня. Този режим на живот й помага да избягва хищници и човешка дейност, като се храни и се движѝ в моменти на по-голяма сигурност.

Социалното поведение на този вид е изключително разнообразно. Често се срещат групи от 5 до 15 особи, които са обикновено съставени от самки и техните деца. Тези групи са известни като „свинарски стада“ и се движат заедно, използвайки сложни сигнали за комуникация. Главната майка в групата често има доминираща позиция, а другите особи се подчиняват по възраст, пол и предходни отношения. Възрастните мъже обикновено са по-изолирани, особено през сезона на размножаване, когато се състезават за доминиране и възможност за участието в размножаването.

Комуникацията се осъществява чрез серия от звуци, визуални сигнали и химически сигнали. Звуковите сигнали включват пъшкане, въздишане, ръмжене и високи викове, които се използват за предупреждение, за уреждане на конфликти или за изграждане на контакт. Визуалните сигнали включват поставянето на опашката в определено положение, изправянето на ушите и драскането на земята. Химическите сигнали — феромони — се изпускат чрез железите по брадата, краката и аналната област. Те са важни за маркиране на територия, за идентифициране на партньори и за сигнализиране на бременност.

При извънредни ситуации, например при заплаха от хищник или човешки ловец, групите проявяват съвсем друго поведение. Те се събират, застанат в кръг, с глави насочени навън, и издават силни звуци, които могат да плашат нападателя. Възрастните мъже често се изправят пред заплахата, използвайки своите клечове и силни тела. Възможността за бягство е висока — тези свине могат да се движат бързо по неравни повърхности и да се скриват в гъсти храсталаци или дупки.

Друга интересна черта е неговото поведение при търсене на храна. Свинете използват носа си като основен инструмент — той е много чувствителен и им позволява да намират корени, плодове и насекоми под почвата. Те копаят с мощни движения на главата и краката, създавайки характерни дупки, които могат да бъдат до 30 см дълбоки. Това поведение е важно за екосистемата, тъй като размива почвата и помага за разпространение на семена.

Съществуват и доказателства за когнитивна способност. Някои наблюдения показват, че тези свине могат да запомнят маршрути, да използват символи и да се справят с простите задачи за намиране на храна. Възможно е това да е резултат от високата социална сложност и необходимостта от адаптация към променяща се среда.

Размножаването на японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) е един от ключовите аспекти на нейната биология и еволюционна успешност. Този вид е моногамен във връзка с сезона, макар че възрастните мъже често се състезават за достъп до самките. Размножаването се случва през цялата година, но се концентрира в периода от септември до февруари, когато температурите са по-ниски и храната е по-достъпна. Този сезонен модел е адаптиран към климатичните условия в Япония, като позволява на малките да се родят в по-благоприятни времена.

Самките са готови за размножаване във възраст от 1,5 до 2 години, въпреки че някои се раждат и във възраст от 1 година. Мъжките се съзряват по-късно — около 2,5–3 години. При състезанията за доминиране, мъжете използват клечовете си, телесната си сила и звуците, за да убедят самките и да победят съперниците. Възрастните мъже често се изправят пред други мъже, което може да доведе до сериозни ранения.

Бременността трае около 114 дни, след което самката ражда в укритие — обикновено в дупка, под корен или в гъст храсталак. Средно ражда 4–6 пиленца, макар че броят може да варира от 2 до 10, в зависимост от хранителните условия и възрастта на майката. Малките са родени със затворени очи, със слаби крака и със светла козина, която бързо става по-тъмна. Те са напълно зависими от майката през първите 2–3 месеца.

Пиленцата се къпят в мляко, което има висока концентрация на протеини и липиди. След 3 седмици започват да излизат с майката, а след 6–8 седмици вече могат да се хранят със собствена храна. Възрастните мъже рядко участват в грижата за малките, но често се срещат в групи, където майките се грижат за децата си заедно.

Животният цикъл на S. s. leucomystax продължава между 10 и 15 години в дива природа, макар че в условията на лов или човешка дейност той е значително по-кратък — често между 5 и 8 години. Възрастните особи се срещат в групи, където старите мъже често се изключват от социалните взаимоотношения. Възрастта се определя чрез анализ на зъбите — със съответното износване и цветове.

Японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) е всеядно животно с висока степен на хранителна гъвкавост, което й позволява да се адаптира към разнообразни екосистеми. Този вид използва широк спектър от хранителни източници, включително растителни продукти, насекоми, малки гризачи, пълзящи животни, гъби, плодове и дори мъртви животни. Хранителното поведение е ключов фактор за нейното оцеляване и размножаване.

Основната част от храната се състои от растителни продукти. През пролетта и лятото тези свине търсят млади листа, корени, коренища и семена. Във възможността да се хранят от дъбови орехи, кестенови орехи, борови шишарки и други плодове, които са достъпни в горите. Те използват носа си като основен инструмент за копаене — той е силно развит и чувствителен, което им позволява да откриват храна под почвата. Това поведение често създава дупки с диаметър до 20 см и дълбочина до 30 см.

През есента, когато храната е най-обилна, свинете активно набират тегло, за да преживеят зимата. Те се хранят с гъби, плодове и семена, които са богати на енергия. Някои групи се придвижват към селски градини и рисови полета, където се хранят с остатъци от реколтата, от плодове и от сметища. Това води до конфликти с хората, особено в селските райони.

Насекомите и малките гризачи също са важна част от храната. През лятото тези свине търсят жълтички, буболечки, мравки и червеи, които са богати на протеини. Те използват носа си и краката си за разместване на листа и дървена пълнеж, за да открият храна.

Възможността за хранене на мъртви животни също се наблюдава, особено през зимата, когато другите източници са ограничени. Те са способни да се справят с трупове, което им дава предимство пред други видове.

Хранителното поведение е организирано според сезона и наличието на храна. Свинете често се движат в групи, което им позволява да търсят храна по-ефективно. Те също имат способност за запомняне на места, където са намерили храна, което им помага да се връщат в същите райони.

Японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) има сложно и противоречиво икономическо значение, което варира от стратегическа роля в селското стопанство до сериозен проблем за околната среда и селскостопанската производителност. От една страна, този вид е източник на диво месо, което се потребява в местни кухни, особено в планинските райони. От друга — неговото размножаване и разпространение са причинили значителни щети в селскостопанските култури, лесовете и екосистемите.

Една от най-важните икономически функции на този вид е ловът. Японското законодателство разрешава лов на S. s. leucomystax като част от програми за управление на популациите. Ловът се извършва от държавни и частни организации, а месото се продава на пазара или се използва за местни търговски центрове. В някои провинции, като Кагосима и Кумамото, месото от дива свиня е високо ценено и се препоръчва като "природно" и "екологично" месо.

Въпреки това, въздействието върху селското стопанство е сериозно. Свинете често нападат рисови поля, картофи, зеленчуци и овощни градини, причинявайки загуби на стотици хиляди щати годишно. Според данни от Министерството на селското стопанство на Япония, годишните щети от дивите свине надхвърлят 100 милиона щати. Това принуждава селскостопанските работници да инвестират в огради, капани и други защитни мерки.

Освен това, размножаването на тези свине в градските предградия води до увеличени разходи за поддръжка на обществените пространства, паркове и сметища. Възможността за присъствие в градовете създава проблеми с общественото здраве, безопасност и естетика.

От практическа гледна точка, тези свине са използвани и в научни изследвания. Техните генетични особености, поведение и екология са изучавани за разбиране на адаптацията към островни условия, еволюционната биология и управлението на диви популации.

Японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) играе важна екологична роля в японските гори, като е ключов екологичен индикатор и мутатор на екосистемите. Тя е едно от малкото оцелели диви хищници, които са способни да размиват почвата, разпространяват семена и контролират популяциите на някои видове. Обаче, нейното присъствие в големи бройове води до сериозни екологични проблеми.

Една от основните екологични функции на този вид е размиването на почвата. Копаенето на свинете за храна създава дупки, които улесняват проникването на вода, въздух и хранителни вещества в почвата. Това подобрява структурата на почвата и способства за растежа на растения. Освен това, разпространението на семена чрез фекалиите им е важен механизъм за разпространение на растения.

Въпреки това, прекомерното количество свине води до деградация на горите. Те унищожават млади дървета, разрушават корените на растения и предизвикват ерозия на почвата. Това води до загуба на биоразнообразие, особено на редки видове, които зависят от стабилни екосистеми.

За опазване на този вид и управление на популациите се прилагат различни мерки. Японското министерство по околната среда провежда програми за контрол на броя на свинете чрез лов, капани и отстраняване на убежища. Съществуват и програми за просвета на населението за рисковете от тези животни. Освен това, се насърчава използването на месото им като част от устойчивото развитие.

Японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) има сложно и често конфликтно взаимодействие с хората. Този вид е срещан в селски и градски райони, което води до често сблъсквания. Въпреки че не е природен хищник, той може да представлява опасност, особено при нападения или при сблъсквания с автомобили.

Най-честите конфликти се случват в селскостопанските райони, където свинете нападат култури, овощни градини и рисови поля. Това води до значителни финансови загуби и разстройства в живота на селскостопанските работници. В някои случаи, свинете се приближават до села и дори до жилищни къщи, където могат да причинят щети или да плашат хората.

Потенциалната опасност от нападения е относително ниска, но съществува. Възрастните мъже, особено по време на размножаване, могат да се защитават агресивно, ако се почувстват заплашени. Това е особено вероятно, когато се срещнат с хора, които са близо до гнездата или малките. Възможността за нападение с клечовете им може да причини сериозни рани.

Освен това, свинете са причина за автомобилни инциденти. Възможността за сблъскване с автомобили е висока, особено по нощно време. Това води до загуби на живот, щети на автомобили и замърсяване на пътищата.

Японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) има дълбоко културно и историческо значение в Япония. Тя е част от митологията, традиционната медицина и народните поверия. В древните легенди, свинята е символ на сила, упоритост и плодовитост. В някои райони, особено в планинските области, тя се смята за духовен пазител на горите.

В традиционната японска медицина, месото и органите на дивата свиня са използвани за лечение на различни заболявания. Например, месото се смята за богато на протеини и експортно, а печеният клеч е използван за подобряване на имунната система.

Ловът на японската дива свиня е строго регулиран от японското законодателство. Той се извършва от държавни и частни организации, с цел управление на популациите и предотвратяване на щети. Ловът се разрешава през цялата година, но се концентрира в сезона от септември до февруари. Съществуват ограничения за броя на ловните дни и за методите, които могат да се използват.

Японската дива свиня (Sus scrofa leucomystax) е изключително интересен вид с множество необичайни черти. Например, тя може да живее до 15 години, но в условията на лов и човешка дейност често живее само 5–8 години. Тези свине са способни да се движат бързо по неравни повърхности и да се скриват в гъсти храсталаци. Те също имат висока степен на когнитивна способност, което им позволява да запомнят маршрути и да се справят със сложни задачи.