Лаптевски морж (Odobenus rosmarus laptevi)

Лаптевският морж (Odobenus rosmarus laptevi) е подвид на моржа, който живее в северната част на Северния ледовит океан, главно в районите около архипелага Лаптеви. Той е най-изолираният и най-малко изучен подвид от трите известни разновидности на моржа, които включват и арктическия морж (O. r. rosmarus) и британския морж (O. r. divergens). Лаптевският морж е адаптиран към суровия климат на тази област – с дълги зимни периоди с лед, ниски температури и ограничени ресурси. Този подвид има характерна по-малка големина спрямо другите моржи, както и специфични физически черти, свързани с неговото географско изолиране. Въпреки това, той играе важна екологична роля като ключов вид в арктическата хранителна верига. Населението му е относително малко и не е добре документирано, което прави опазването му предизвикателство. Според последните оценки, населението на Лаптевския морж е в стабилно или леко намаляващо състояние, поради влиянието на климатичните промени, загуба на ледове и човешка дейност.

Името „Лаптевски морж“ е директно свързано с географското име Лаптеви, което обозначава архипелага Лаптеви в Русия, разположен между Северния ледовит океан и Баренцовото море. Архипелагът е наречен на руските мореплаватели Семьон и Дмитрий Лаптеви, които през 1736–1740 г. провеждат експедиции в тази област, за да изследват северните части на Сибир. Името „Лаптевски“ се появява в научната литература през втората половина на XIX век, когато зоолози започват да класифицират различните подвидове на моржа. Първоначално моржовете от тази област са считани за разновидност на общия арктически морж (Odobenus rosmarus), но с времето, благодарение на генетични и антропометрични анализи, те биват признати като отделен подвид – Odobenus rosmarus laptevi.

Названието „laptevi“ е формално прието от Международния съюз за защита на природата (IUCN) и е в съгласие с принципите на биномиалната номенклатура. То не е само географско, а и историческо – отразява възможността за възникване на уникални биологични характеристики в изолирана среда. Интересно е, че самият термин „морж“ има древно славянско кореново значение: от старословенското „мърш“ или „мършак“, което означава „голям морски звер“. Думата се е пренесла в европейски езици чрез немски и скандинавски влияния. В руския език „морж“ (морж) се използва от XVII век насам, а в контекста на Лаптевския морж, името се утвърждава като научен термин, въз основа на местонахождението на популацията. Това название не е само символично – то е важно за идентификацията, управлението на популяциите и съставянето на програми за опазване, тъй като всяка географска подгрупа може да има различни нужди и уязвимости.

Лаптевският морж (Odobenus rosmarus laptevi) се отличава с рядко изразени физически черти, които го отличават от другите подвидове на моржа. По размери той е по-малък от арктическия морж (O. r. rosmarus), като мъжките особи достигат дължина до 2,8 метра и тегло между 1000 и 1400 кг, докато женските са по-дребни – до 2,5 метра и 800–1000 кг. Тези цифри показват, че Лаптевският морж е средно по-дребен, което вероятно е резултат от екологичните ограничения на неговата среда – по-малко достъпни хранителни ресурси и по-строг климат. При сравнение с другите подвидове, той има по-дребни и по-малко изразени клещи (долните зъби), които са характерни за всички моржи. Тези зъби, особено усилени у зъбите на мъжките, се използват за издърпване на мекотелата от дъното, но при Лаптевския морж те са по-слабо развити, което може да сочи на различен хранителен режим.

Кожата на Лаптевския морж е гъста, с дебелина до 5 см, което му осигурява изолация от студа. Цветът й варира от сиво-кафяв до почти черен, с характерни белези и петна, които се увеличават с възрастта. Мъжките особи имат по-ярко изразени белези и по-големи кожни гънки около шията, което им дава характерен вид. Главата е масивна, с широка челюст и очи, разположени високо, което помага при плуване под леда. Ушите му са малки и почти невидими, но чувствителни за звуците във водата. Основното отличително черти на този подвид са дългите, силни предни лапи с остри нокти, които се използват за катерене по леда и за търсене на храна. Задните лапи са по-малки и по-плавателни, но все пак са важни за маневриране във водата.

Един от най-важните физически признак на Лаптевския морж е наличието на два дълги, тънки клеща (или "сърпове") на горната челюст. Те са еволюционно развити за разкопаване на мекотелата от морското дъно. При този подвид клещите са по-къси и по-малко извити, което може да се дължи на различия в дънната структура и видовете мекотели, налични в региона. Освен това, кожата му има по-висока концентрация на кръвни съдове близо до повърхността, което помага за регулиране на температурата в условията на леденостудената вода. Голямото количество мазнини (до 30% от телесната маса) позволява на моржа да оцелява в продължителни периода без храна, както и да се движи бързо във водата. Тези физически черти са резултат от дългогодишна адаптация към строгите условия на Лаптевския архипелаг и северните части на Северния ледовит океан.

Лаптевският морж (Odobenus rosmarus laptevi) притежава редица биологични особености, които го отличават от другите подвидове на моржа и го правят уникален в арктическата фауна. Една от най-важните му характеристики е генетичната му изолация. Генетични изследвания, проведени през последните десетилетия, показват, че популацията на Лаптевския морж има значително по-ниска генетична разнообразие в сравнение с арктическия морж, което говори за дълготрайна географска изолация. Това състояние увеличава уязвимостта му към болести и климатични промени. Според анализи на митохондриална ДНК, Лаптевският морж е се отделил от общата линия на моржовете преди около 100 000 години, което означава, че е прошел дълъг период на еволюционна изолация.

Физиологично, този подвид демонстрира адаптации, свързани с енергийната ефективност. Неговият метаболизъм е по-бавен, което позволява по-дълго задържане на енергия при недостиг на храна. Това е особено важно, тъй като в Лаптевския регион сезона за хранене е къс, а ледовете се разтварят по-рано. Моржовете могат да прекарват до 100 дни под леда, без да излизат на повърхността, благодарение на способността си да спират дишането и да намалят сърдечния ритъм. При Лаптевския морж този процес е дори по-ефективен – сърдечният ритъм може да падне до 10 удара в минута, а кръвта се реорганизира така, че да се осигурява кислород до мозъка и сърцето.

Особено интересна е неговата система за ориентация. Въпреки че зрението му е ограничено под леда, той разполага с много чувствителни косми по лицето – особено около устата и носа, които действат като сензори. Тези косми могат да усещат най-малките промени в потока на водата и във въздуха, което му позволява да открива мекотелата дори в тъмното. Този механизъм, известен като "тактилна сензорика", е по-добре развит при Лаптевския морж, отколкото при другите подвидове, вероятно поради по-ниската светлина и по-гъстия ледови покрив.

Също така, Лаптевският морж има по-ниска устойчивост към паразити, което може да се дължи на по-малкото разнообразие на хостове в региона. Това го прави по-уязвим към инфекции, особено при натоварване от човешка дейност или промени в климата. Репродуктивната му активност е по-бавна – женските достигат полова зрелост по-късно (на 7–9 години), а циклусът на детеливане е по-дълъг (всеки 3–4 години). Това е типично за видове, които живеят в изолирани и трудни условия. Освен това, моржовете от този подвид показват по-ниска степен на социална взаимодействие в групи, което може да е резултат от по-малко хранителни ресурси и по-ограничена площ за съживяване.

Лаптевският морж (Odobenus rosmarus laptevi) е географски изолиран и живее изключително в северната част на Северния ледовит океан, с център на разпространение в района на архипелага Лаптеви. Този архипелаг, разположен между река Лена и река Индигирка, включва островите Новосибирски, Анжу, Котлин и други. Територията му се простирала от 75° с.ш. до 80° с.ш., съсредоточена около морските брегове на Северен Ледовит океан и Баренцовото море. Популациите са най-концентрирани по крайбрежните области на островите и върху ледовете, които се образуват по време на зимата. През лятото, когато ледовете се разтварят, моржовете се преместват по-надолу към по-малко замръзнали води, но винаги остават в рамките на този географски регион.

Разпространението на този подвид е ограничено от географски бариери – главно от ледовете на Баренцовото море и Атлантическия океан, които препятстват миграциите. Това води до генетична изолация и затруднява обмена на генетичен материал с други подвидове. Относително малкото брой моржи в този район (оценки варират между 1500 и 2500 индивида) подчертава неговата изолираност. Няма доказателства за естествени миграции към други части на Арктика, като например към Чукотския полуостров или Северен Ледовит океан в района на Шпицберген. Въпреки това, има един случай, регистриран през 2015 г., когато един морж е бил забелязан в близост до остров Херман, който е в северната част на Русия, но това се счита за изключение.

Важно е да се отбележи, че разпространението на Лаптевския морж е подложено на постоянни промени поради климатичните изменения. Разтапянето на ледовете, причинено от глобалното затопляне, води до загуба на подходящи места за почивка и размножаване. Това принуждава моржовете да се движат по-далеч от традиционните им територии, което увеличава рисковете от конфликти с хората и по-голяма изложеност на хищници. Също така, променящите се течения и температури на водата влияят на достъпността на храна, което от своя страна ограничава способността им да се възстановяват. Защитените зони, установени от руското правителство, включват част от територията на Лаптеви, но са недостатъчни за пълното опазване на вида.

Лаптевският морж (Odobenus rosmarus laptevi) живее в изключително специфични и трудни за достъп местообитания, които са характерни за арктическата зона на Северния ледовит океан. Основното му местообитание са ледените плитчини, които се образуват по време на зимата в района на архипелага Лаптеви. Тези ледове служат като платформи за почивка, размножаване и кърмене на малките. Моржовете използват ледовете за излизане от водата, за да се изсушат, да се отпочинат и да се защитят от хищници като белите мечки и кашалотите. Важно е, че ледовете трябва да са стабилни, достатъчно дебели (поне 30 см) и достатъчно голями, за да вместят групи от моржи.

Предпочитаните среди на обитание включват бреговете на островите, които имат широки, равни площадки от лед и камъни. Тези зони са идеални за излизане на сушата и за създаване на "моржови колонии" – места, където моржовете се събират в групи. На тези места се наблюдава ясна социална иерархия, особено при мъжките, които се състезават за доминиращи позиции. Освен това, моржовете често използват скалистите брегове и песъчливите дънни части на плитчините за търсене на храна. Дънната структура е от съществено значение – тъй като той се храни с мекотели, които живеят в мекия, пясъчлив или глинест дънен материал.

Друго ключово мястообитание е близостта до арктическите течения, които доставят храна и контролират температурата на водата. В района на Лаптеви има слабо развита зона на възходящо течение, което довежда хранителни вещества от дълбините. Това създава благоприятни условия за развитие на мекотелата, които са основната храна на моржа. Въпреки това, този регион е много уязвим към промени в теченията поради изменението на климата. Измененията в температурата на водата, въздушните течения и възможността за по-ранно разтапяне на ледовете водят до дестабилизация на екосистемата.

Моржовете избягват водите с гъсти ледове, тъй като това затруднява плаването и търсенето на храна. Те предпочитат плитчини с дълбочина до 50 метра, където могат да се спускат и да използват своите клещи за разкопаване. Важно е и наличието на сигурни пътища за миграция между ледовете, за да могат да се движат безопасно. Въпреки това, съвременните промени в ледовете – по-тънки, по-малко стабилни и с по-ранно разтапяне – водят до необходимостта моржовете да плават по-дълги разстояния, което ги излага на по-голямо умора и риск от удавяне, особено при млади животни.

Лаптевският морж (Odobenus rosmarus laptevi) води живот, който е строго организиран според сезоните и необходимостите за оцеляване в изключително сурови условия. Основната част от живота му протича във водата, където той може да се спуска на дълбочина до 400 метра и да остава под леда до 20 минути. Плуването е енергийно изискващо, но моржовете го извършват с висока ефективност благодарение на мощните си задни лапи и гъстата мазнина. Те се движат бързо и маневрено, особено когато търсят храна или избягват опасности.

Социално поведение при този подвид е по-слабо изразено в сравнение с арктическия морж. Лаптевският морж често живее в по-малки групи – от 10 до 30 индивида, което е резултат от ограничените ресурси и географската изолация. Въпреки това, във време на размножаване и кърмене, се формират по-големи колонии, които могат да достигнат 100–200 моржи. Тези групи са възможно най-много концентрирани върху стабилни ледове, където майките могат да кърмят малките си в безопасност. Социалната иерархия при мъжките е ясно изразена – по-големите и по-силни мъже заемат централните позиции, а по-малките се намират по периферията.

Моржовете използват широк спектър от звукови сигнали за комуникация, включително бръмчене, ръмжене и високи викове, които се чуваха на дистанция до 1 км под водата. Тези звуци са особено важни при размножаване и при избягване на хищници. Въпреки това, този подвид е по-тих и по-малко активен в социални взаимодействия, което може да се дължи на по-ниска концентрация на индивиди. Възможността за контакт между моржовете се ограничава от ледовете, които се разтварят по-рано, което води до по-малко събирания.

Времето на деня също влияе на поведението им. През лятото, когато ледовете са по-малко, моржовете често се излагат на слънце, за да се изсушат и да регулират температурата на тялото. Този процес е важен, тъй като кожата им не може да се съсгрява във водата. През зимата, когато ледовете са стабилни, те прекарват повечето време върху леда, събирајки се в групи, за да се предпазят от студа и хищници. Особено интересно е, че моржовете често се използват като "ледови крепости" – събират се на групи, които са по-големи от ледовете, и се движат заедно, за да се предпазят от атаки.

Размножаването на Лаптевския морж (Odobenus rosmarus laptevi) е един от най-критичните етапи в неговия жизнен цикъл и се случва в строго определени сезони. Мъжките достигат полова зрелост на 7–9 години, докато женските – на 6–8 години. Въпреки това, мъжките често не се участват активно в размножаването до 12–15 години, когато са достатъчно силни, за да се борят за доминиране. Сезонът на размножаване започва в началото на пролетта, между март и май, когато ледовете са още стабилни и моржовете се събират в колонии.

Женските моржи имат една беременост на всеки 3–4 години, което е по-дълго, отколкото при другите подвидове. Бременността трае около 13–14 месеца, след което се ражда един малък. Раждането се случва обикновено през май или юни, на стабилни ледове, където майката може да се оттегли и да кърми детето в безопасност. Малките са родени с дължина около 1,2 метра и тегло около 50–70 кг. Те са покрити с гъста черна козина, която се сменя след 6–8 месеца.

Кърменето продължава до 18–24 месеца, което е изключително дълго за морския звер. През този период майката не се храни, а използва мазнините, натрупани през зимата. Това прави кърменето много изискващо за майката, но е необходимо за развитието на малкото. Малките започват да плават и да търсят храна след 6–8 месеца, но остават под закрилата на майката още няколко месеца. След кърменето, младите моржи се отделят и започват самостоятелен живот, често в по-малки групи.

Животът на Лаптевския морж може да достигне до 40 години, макар че средната продължителност на живота в дивата природа е около 25–30 години. Възрастта се определя чрез анализ на зъбите – всяка година се образува ново слой в корените им. Старите моржи имат по-тъмни и по-големи зъби, които се използват за изследвания. През целия жизнен цикъл моржовете се подлагат на стрес, причинен от климатични промени, лов и човешка дейност, което може да намали техния живот и репродуктивен успех.

Храненето на Лаптевския морж (Odobenus rosmarus laptevi) е централен елемент от неговия начин на живот и е пряко свързано със спецификите на средата му. Той е строго мекотелояден, като основната му храна са бентични мекотели, живеещи в мекия пясъчлив или глинест дънен материал на плитчините. Към тях спадат морски гълъби, миди, кръглопълници, бръмбарчета, морски миди и различни видове морски червеи. Тези организми са богати на протеини и жели, които моржовете използват за натрупване на мазнини.

Моржовете търсят храна чрез активно разкопаване на дъното с помощта на своите дълги, силни клещи и чувствителни косми по лицето. Този процес се нарича "подземно търсене". Те се спускат на дълбочина до 400 метра, където се движат бавно по дъното, използвайки клещите си за разравяне на почвата. След това, с помощта на тънкия сензорен систем, усещат промените в потока на водата и откриват мекотелата. Хранителното поведение е особено активно през лятото, когато ледовете са разтопени и моржовете имат достъп до по-голяма площ за търсене на храна.

Важно е, че хранителните ресурси в района на Лаптеви са по-ограничени в сравнение с други арктически зони. Това води до по-малко храна на капацитет и по-голяма конкуренция между моржовете. Следователно, моржовете често се движат по по-големи разстояния, за да намерят достатъчно храна, което увеличава енергийната им загуба. През зимата, когато ледовете са стабилни, храненето е по-рядко, тъй като моржовете използват натрупаните мазнини. Това води до значително намаляване на теглото, особено при майките, които са в кърмене.

Променящият се климат оказва сериозно влияние върху хранителното поведение. Разтапянето на ледовете води до по-ранно разрушаване на дънната структура и промяна в видовата съставка на мекотелите. Някои видове изчезват, а други се появяват, което затруднява моржовете да се адаптират. Освен това, променящите се течения и температури на водата влияят на миграциите на мекотелите, което води до несигурност в достъпа до храна. Тези фактори са основните причины за намаляване на теглото и репродуктивния успех на Лаптевския морж.

Лаптевският морж (Odobenus rosmarus laptevi) има ограничено исконно икономическо значение за човека, особено в сравнение с другите морски зверове. Въпреки това, той е играл важна роля в историята на северните племена, особено на коренни народи като енисейските ескимоси, ненеците и други арктически групи. Тези хора са използвали моржовете за храна, кожи, мазнина и кости. Месото на моржа е висококачествено, богато на протеини и витамини, и е използвано като основна храна през зимата. Кожата, която е много гъста и дебела, се използва за направа на обувки, одежди и съдове. Мазнината, известна като "моржов мазнина", е ценна за осветление, печене и медицински цели.

В съвременното време, икономическото значение на Лаптевския морж е сведено до нивото на туристическа и научна стойност. Той е привлекателен обект за екотуризъм, особено в района на архипелага Лаптеви, където туристи и фотографи идват да наблюдават моржовете в техните естествени условия. Това води до малки доходи за местните общности, но също така задава въпроси за устойчивост и екологичен притиск.

Научното значение на вида е изключително високо. Той е важен модел за изучаване на еволюцията в изолирани арктически екосистеми, адаптацията към климатични промени и биологичната генетика. Генетичните изследвания на Лаптевския морж помагат за разбирането на механизмите на изолация и еволюция. Освен това, той е ключов вид за мониторинг на качеството на арктическата среда – промените в неговото поведение, размножаване и разпространение са ранни предупреждения за по-широки екологични проблеми.

Въпреки това, променящите се климатични условия и човешка дейност, включително морски транспорт, дърводобив и енергийни проекти, представляват сериозни заплахи за икономическата и практичената стойност на вида. Загубата на ледове и разрушаване на местообитанията води до намаляване на популяцията, което в крайна сметка намалява и икономическата възможност за устойчиво използване. Затова, устойчивото управление и опазването на Лаптевския морж са не само екологични, но и икономически необходимост.

Лаптевският морж (Odobenus rosmarus laptevi) играе ключова екологична роля в арктическата екосистема. Той е върхов хищник, който контролира числеността на мекотелите, които са основни компоненти на бентичната верига. Чрез разкопаването на дъното, моржовете също влияят на структурата на дънната почва, което осигурява условия за развитие на други организми. Този процес, известен като "екосистемен инженеринг", е от голямо значение за поддържането на биологичното разнообразие в плитчините.

Освен това, моржовете са важни за хранителната верига, като са храна за белите мечки и кашалотите. Когато моржовете умират, телата им се разлагат и осигуряват храна за дънни организми, което подпомага цикъла на веществата. Това показва, че дори и смъртта им има екологично значение.

За опазването на Лаптевския морж са предприети редица мерки. Руското правителство е въвел защитени зони в района на архипелага Лаптеви, включително Западен Лаптеви и Източен Лаптеви, където е забранено ловенето и всякакви човешки дейности. Международните организации, като IUCN и СИБАТ (Съвет за биологично разнообразие в Арктика), подкрепят изследвания и мониторинг на популацията. Съществуват и програми за наблюдение с помощта на спътници и дронове, които отчитат броя на моржовете и техните движения.

Основната заплаха обаче е климатичното изменение. Разтапянето на ледовете води до загуба на местообитания, по-голяма изложеност на хищници и по-трудно хранене. Затова, мерките за опазване трябва да включват и глобални усилия за намаляване на емисиите на парникови газове. Освен това, е необходимо усилване на контрола върху морски транспорт и енергийни проекти в региона, които могат да причинят шум, загрязване и физическо нарушаване на средата.

Лаптевският морж (Odobenus rosmarus laptevi) има ограничено взаимодействие с хората, тъй като живее в изолирана и труднодостъпна област. Въпреки това, този взаимодействие се увеличава поради растящата човешка дейност в Арктика – морски транспорт, енергийни проекти, екотуризъм и научни изследвания. Моржовете обикновено избягват хората, но могат да проявят агресия, ако се почувстват заплашени, особено майки с малки или мъже в периода на размножаване.

Потенциалната опасност от моржа за човека е ниска, но съществува. Моржовете са мощни животни, с тегло до 1400 кг и дължина до 2,8 м. Имайки предвид, че могат да се движат бързо по сушата и във водата, а също така разполагат с остри клещи, те могат да причинят сериозни травми. Въпреки това, случаи на атаки са изключително рядки, тъй като моржовете предпочитат да избягват контакти.

По-голямата опасност за хората идва от техните действия – загуба на среда, загрязване, шум и разрушаване на ледовете. Тези фактори водят до стрес у моржовете, което може да наруши размножаването и храненето им. Освен това, променящите се климатични условия водят до по-често сблъсъци между моржовете и човешки селища, особено когато моржовете търсят нови места за почивка поради разтапяне на ледовете.

Важно е да се подчертае, че моржовете са неопасни, ако се спазват правила за безопасно наблюдение. Туристите и учени трябва да се държат на безопасно разстояние, да не се опитват да ги докосват и да не създават шум. Освен това, моржовете трябва да бъдат защитени от лов, който вече е забранен в руските води, но все пак се случва незаконно.

Лаптевският морж (Odobenus rosmarus laptevi) има дълбоко културно и историческо значение за арктическите племена, особено за ненеците, енисейските ескимоси и други коренни групи, които са живели в района на Лаптеви от хилядолетия. За тези народи моржът е бил не само източник на храна и материали, но и символ на сила, устойчивост и връзка с природата. В легендите и преданията се разказва, че моржовете са духове на първите хора, които са помогнали за оцеляването на племената в суровите условия.

Културно, моржовете са представяни в изкуството, тъкане, резба и музика. Кожата и костите са използвани за правене на съдове, одеяла, обувки и оръжия. Моржовите клещи са използвани като символи на авторитет и сила, а мазнината – в религиозни церемонии. В някои племена, убиването на морж е било придружено от ритуали, които показват уважение към животното и неговата душа.

В съвременния свят, Лаптевският морж е станал символ на арктическата природа и борбата срещу климатичните промени. Той е изобразен в документални филми, книги и изложения, които целят да информират обществеността за заплахите, които този вид изпитва. В руската култура, той е част от националното наследство и е обект на екологични кампании.

Ловът на Лаптевския морж е започнал още в края на XVIII век, когато руски и европейски мореплаватели са започнали да изследват архипелага Лаптеви. Първоначално ловът е бил малък и местен, извършван от коренни племена за храна и материали. С развитието на технологиите, ловът се е превърнал в индустриален. През XIX и началото на XX век, руските компании са започнали да използват параходи и оръжия, за да ловят моржи в голям мащаб.

През 1930-те години, ловът е бил забранен от правителството на СССР, тъй като популацията е била сериозно намаляла. Въпреки това, незаконни ловове продължават до 1970-те. През 1978 г., руското правителство официално забранява лова на моржи в региона на Лаптеви, като създаде защитени зони. Въпреки това, незаконни ловове продължават, особено от морски пирати и малициозни групи.

Сега ловът е забранен, но заплахата идва от незаконната търговия с моржови клещи, кожи и мазнина, които се продават на черния пазар. Освен това, растящият екотуризъм и научни изследвания създават допълнителен притиск върху моржовете.

• Лаптевският морж е единственият подвид, който никога не е бил наблюдаван в близост до Шпицберген или Чукотка.
• Той има най-малкото генетично разнообразие сред всички моржи, което го прави много уязвим към болести.
• Моржовете могат да спират дишането си до 20 минути, за да се спуснат на дълбочина до 400 метра.
• Кожата им е толкова дебела, че може да издържи на температури под -50 °C.
• Техните клещи са по-малки и по-малко извити, което сочи на различен хранителен режим.
• Моржовете използват космите по лицето си като сензори, за да усещат мекотелата под леда.
• Женските моржи кърмят малките си до 24 месеца – най-дълго от всички морски зверове.
• Лаптевският морж е един от най-малките подвидове на моржа по размер.
• Той е най-малко изучен подвид, което прави данните за него много ограничени.
• Моржовете често се движат по ледовете като "ледови крепости", за да се предпазят от хищници.